Добруджанска фолклорна областДобруджанската фолклорна област се простира на север до река Дунав, на изток до Черно море, на юг граничи със Странджанската фолклорна област, а на запад със Северняшката. Обхваща административните области Добрич, Силистра и Варна.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са хармоника, джура гайда и гъдулка (копанка), наричани заедно „добруджанска тройка”, също кавал, голям дудук, акордеон.
Народни носии
Женската добруджанска носия се състои от червен сукман с бродерия (може пола и елече), дълга бяла памучна риза, черна вълнена престилка с бродерия, жълта кърпа с копринени ресни за главата и коланче. Среща се и шапка като гребен на петел (качуло).
Мъжката носия е чернодрешна, която се състои от черен панталон (гащи, потури), бяла памучна риза с бродерия на пазвата, вълнен червен пояс, характерна кърпа за главата и специфични дебели калцуни.
Народни танци
Повечето добруджански народни танци започват бавно и постепенно забързват. Играе се освободено, с настроение, уверено, като повечето движения са насочени надолу към земята (приклякване, присядане). Това символизира връзката на добруджанеца със земята и нейното плодородие, която му осигурява прехраната. Има също много движения с ръце и рамене.
Най-често срещани са смесените хора (играят мъже и жени), които са в кръг или полукръг. Мъжете, например, играят в права редица.
Известни са: Добруджанска ръченица, Варненско хоро, Трънка, Сборенка, Ръка, Тропанка, Черкезка, Ляво хоро, Данец, Опас, Сей, сей боб, Буенец, Бръсни цървул, Изхвърли кондак, Повлекана, Мъжки ръченик и други.
Народни песни
Добруджанските народни песни биват жетварски, трапезни и седенкарски, с дълги текстове. Баладите се изпълняват както от жени, така и от мъже. Жените тук често пеят във висок регистър (закрито).
Добруджански народни песни са „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Прочу се мома Манолка”, „Янка мама си думаше”, „Изгряла е месечинка”, „Есен се заесенява” и др.
Пиринската фолклорна област се простира на юг до с.Кулата (граничи с Гърция), на запад до границата на България с Македония, на север до Кресненския пролом (граничи с Шопската фолклорна област), на изток до Родопите и селата по поречието на реките Струма и Места. Обхваща административна област Благоевград.
Фолклорът на пиринската (македонска) област е сходен до този на шопската – подобни юнашки, героични песни.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са тъпан, тамбура (дрънкя), гайдата „джура”, зурна, зилове, овчарска свирка „сворче”.
Народни носии
Пиринската женска носия се състои от риза (кошуля), сая като горна дреха (клашник; от бял памучен плат с къси ръкави), червен или на ивици вълнен пояс, тясна дълга престилка (прегач) с втъкани цветни растителни мотиви, накити (ушници- за главата, пафти- за кръста, пендари, колани), забрадка, дебели шарени чорапи, цървули.
Мъжката носия е белодрешна, лека, прилепнала към тялото и се състои от бяла риза, тесни крачоли от бял вълнен плат, прикачени с връв или ремък към поясната част (дзиври, ногавици), джамадан (къс вълнен елек), червен или тъмночервен вълнен пояс, чорапи, цървули, черен калпак.
Народни танци
Пиринските народни танци са повлияни от танците на съседните страни – предимно от Егейска и Вардарска Македония. Делят се на мъжки, женски и смесени. Играят се като хора, „леси” (танцьорите са в права линия близо един до друг, като се придвижват напред и назад, по-рядко встрани), ансамблово или индивидуално. Подреждат се в кръг, полукръг, в права редица или поединично. Женските танци са в умерено темпо с ниски, бавни стъпки - нежни и плавни. Характерно при мъжкия танц е приклякане и коленичене, въртене, пружиниране и притичване, скачане - борбени и динамични.
Характерни пирински хора са Огражданско, Четворно, Игра на двамини, Македонско, Мелнишко, Тежкото, Старо банско, Струмско, Малешевско, Ширто, Гинка, Джангурица, Петруно, Кривата.
Народни песни
В пиринските народни песни се пее за героизмът на българката и българина. Също често срещани са жетварските и седенкарските песни. Пее се едногласно, двугласно, смесено мъже и жени. Липсват бавни песни, за сметка на по-весели и игриви с характерно хълцане (ацане) и тресене (къдрене) на гласа.
Известни пирински песни са „Македонско девойче”, „Лиляно моме”, „Зашумете мури от Пирина”, „Пирин ми е в сърцето”, „Китка”, „Кой уши” и др.
Родопска фолклорна област
Родопската фолклорна област се простира на територията на Родопа планина. Обхваща административните области Смоляни Кърджали. Природата й кара човек да забрави време и пространство и да се потопи в зеленината й. Веднъж докоснал се до тази мистична планина, той става част от нея, а тя – част от него.Родопа планина я наричат още планината на Орфей – митичен тракийски певец и музикант, който възхвалява в песните си божествата на природата. Свири на лира и със звука успява да трогне зверове и строги богове.До скоро Родопската фолклорна област е била част от Тракийската, но тъй като съществено се различава от нея, в последствие се отделя.
Музикални инструменти
Характерни родопски инструменти са кабагайда, тамбура, чанове (медни овчарски звънци) и кавал (по-рядко). Гайдата се състои от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило. Мяхът се прави от ярешка или агнешка кожа, където се вкарва въздуха на гайдаря. Освен гайда в планината постоянно се чуват и медните овчарски звънци – чановете.
По материал и начин на производство родопските носии са свързани със стопанското развитие на този край. Преобладава вълнената тъкан, поради високо развитото овцевъдство и заради студения планински климат. Женската родопска носия е съставена от риза, сукман, пояс, престилка. Първоначално ризата е била ленена, а по-късно става памучна. Тя е туникообразна, с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени, а по края си са с пъстри орнаменти. Пазвеният отвор е обшит с оранжеви и жълти ивици. Полата е украсена по краищата с копринени конци. Сукманът се нарича още вълненик, тъй като е направен от вълнен плат. Поясът също е вълнен и е широк около 30см и дълъг приблизително 3м. Сгъва се на две по ширина и се навива около кръста. Има жълточервен до виолетовочервен цвят. Престилката се нарича още родопски мендил и съчетава жълти, червени и зелени цветове, образуващи квадрати. Забрадката е с много накити, които представляват нанизани пластинки. Обуват се високи до коленете бели калцуни, ниски до глезените лапчунки, плитки терлици. Чорапите са бели, обшити с цветни растителни орнаменти в ниската част. Мъжката носия е съставена от туникообразна риза от бяло вълнено платно, с широки ръкави. Потурите са широки в горната си част като постепенно се стесняват надолу. Горната дреха (копаран) е къса до кръста, с дълги ръкави и е отворена отпред (не се закопчава). Джамадан е друга връхна дреха. Носи се и елек (горна дреха без ръкави). Дрехите са обшити с растителни орнаменти, спирали и кръгове. Вълненият пояс има червен до оранжевожълт цвят – в хармония с женския.
Народни танци
Родопските хора не са сложни и са с лесни танцови стъпки. Танцьорите се хващат за рамо, за пояс или за длани. Съществено при мъжете е пляскането и колениченето. Играят свободно, с широки стъпки, които се изпълняват плавно, тежко, със силни провиквания. Ръцете на жените са отпуснати надолу. Играят в затворен кръг, доближени една до друга.Характерни родопски хора са Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни.
Народни песни
Родопските песни са предимно на любовна тематика, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби. Характерни са също песните на гурбет, сватбени и овчарски, исторически и хайдушки. Има и тъжни песни за мъката на народа от тежкото бреме на робство. Пеят се песни за героичния Момчил юнак, смелия Делю войвода, революционера и хайдутин Петко войвода.
Едни от най-известните родопски народни песни са „Излел е Делю хайдутин”, „Девойко мари, хубава”, „Пусто лудо и младо”, „Рипни Калинке”, „Бела съм бела, юначе”.
Северняшка фолклорна област
Северняшката фолклорна област се простира на север до река Дунав, на запад до границата на България със Сърбия, на юг до северните склонове на Стара планина и на изток до река Искър.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка, окарина.
Народни носии
Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с различна дължина, като на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток – по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги.Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина, бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.
Народни танци
Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти).При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”).Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.
Народни песни
Северняшките народни песни биват жетварски (с провиквания), сватбарски, седенкарски, обредни, трапезни, коледни, лазарски, на пеперуда. Характерни за тази област са хайдушките песни, лиричните, песни за митични същества от българския фолклор (змей, ламя). Типично е едногласното пеене.Популярни песни са „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Елено, моме”, „Мари, моме”, „Малка мома росен брала”, „Отдолу идат ергените”, „Чие е това момиче” и др.
Странджанска фолклорна областСтранджанската фолклорна област се простира на запад до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково, на север до гр.Царево и селата Визица и Индже войвода, на изток до Черно море и на юг до турската граница. Обхваща административна област Бургас.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка, тамбура.
Народни носии
Женската носия спада към сукманената, която се състои от риза, сукман (вълнена тъмноцветна дреха със затворена туникообразна кройка), предна престилка (прегач, фуста) и вълнен пояс с червен, оранжев или тъмновинен цвят. Предимно полите и пазвите на сукмана са с украса, изработена с везмо или с пришиване на цветни сукна. Украсата представлява сплетени разноцветни върви, гайтани, плетеници или дантели. Престилката обикновено е цветна, изпъкваща на черния фон на сукмана. Съчетава цветове като червено, зелено, жълто, бяло. Може да има и бродерия.
Мъжката носия спада към чернодрешната. Състои се от риза, горна дреха (елек, антерия, аба от черен вълнен шаяк), потури (шалвари, гащи, чешири), червен пояс, черен калпак. Абата е къса до пояса вълнена дреха, без или с ниска яка, която приляга до тялото. Ръкавите й са дълги и тесни. Потурите са широки, с увиснало дъно между краката, отпред или отзад, от черен гайтан и са богато украсени.
Народни танци
Странджанските хора са от особено значение сред източно-тракийските танци и имат изключително специфичен стил. Хората биват луди, тропани, рипани, кротки, подсурнати, с лесни, но разнообразни стъпки. Някои се играят в полукръг, а други – в права редица. В с.Българи все още може да се види т.нар. „Нямо хоро”, което се играе без музика и се изпълняват хумористични движения.
Някои странджански хора са Каблешково, Пиперово, Странджанско, Копаница, Пайдушко, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица.
Все още в някои села се играят нестинарски танци като само определени хора се танцуват върху жаравата. Нестинарството е много стар български обичай, който се извършва в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май (3 юни по стар стил). Танцуващите носят икона на светците и под ритъма на тъпана и гайдата понякога изпадат в транс и могат да предсказват събития.
Играят се великденска ръченица, карнавални (кукерски) игри, младежки пролетни игри „Филек”, които се изпълняват по време на великденските пости. Тъй като по това време хорото е забранено, се пеят едни от най-хубавите песни, които го заместват. Игрите във филека са „Мост”, „Провиране”, „Калоян”, „Синджир бяла Радо”, „Пръстен” и други.
Народни песни
Песните в Странджа са сватбени, жетварски, седенкарски, хороводни, песни на трапеза. Много често се пее за хайдути и войводи, като например капитан Петко войвода, Хаджи Димитър, Индже войвода, Добри войвода, Вълчан войвода и много други.
Странджански песни са „Ясен месец веч изгрява”, „Мари Марийко, карагьозлийко”, „Малка мома двори мете”, „Седнала е Яна”, „Капитан Петко войвода” и др.
Тракийска фолклорна област
Тракийската фолклорна област обхваща административните области Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Ямбол,Сливен, включително и община Копривщица. На север се простира до Средна и Източна Стара планина, на запад – до Рила и Ихтиманска Средна гора, на юг – до Пирин, Родопите, границите с Гърция и Турция, на изток – до Странджанската област.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са кавал, гайда, гъдулка (по-рядко), тъпан.
Народни носии
Между странджанската и тракийската носии има голяма прилика. Женската тракийска носия се състои от червен сукман, бродиран по краищата на полата; бродирана бяла памучна риза и бродирана черна вълнена престилка с бяла дантела. Обикновено се бродират растителни орнаменти, като преобладават червени, сини, зелени, оранжеви и бели цветове.
Мъжката носия спада към чернодрешната и се състои от черни потури с гайтани, червен вълнен елек (може и зелен) с черни орнаменти, бяла памучна риза с червени растителни орнаменти, червен пояс и черен калпак.
Народни танци
Танците са с богати ритми и движения, весели и жизнерадостни. Вият се големи хора като се различават мъжки, женски и смесени. Женските и смесените танци се играят в умерено темпо, а мъжките – в бързо, редуващо се с умерено, за да могат танцуващите да си починат. Хората са „сключени”, „скъсани” („водени”), хора „на леса”, „прави”. Типична за Тракийската област е разкъсаната форма на танца.
Западните части са повлияни от шопските и пиринските мелодии, където са характерни кривите хора. На изток пък се наблюдава едно типично плавно движение - „трополи”, изпълнявано само от мъже.
Популярни хора са Трите пъти, Въртяно, Джиновско, Калояново, Право тракийско (Бяла роза), Пайдушко, Окопско, Боалийско, Криво пловдивско хоро, Чирпанско хоро, Бучимиш, Буенек, Чапраз, Тракийска ръченица, Седи Донка, Копаници, Изтърси калци, Куцата.
Народни песни
Песните са спокойни, нежни и биват хороводни (обредни) и бавни (песни за трапеза и седянка). Характерно е едногласното пеене, предимно от жените, при което се среща отпяването - антифонно пеене, при което се редуват двама певци или две групи от певци като се задържа последният тон, за да се създаде началният на по-нататъшното пеене. Този начин на пеене се наблюдава при коледарските, жетварските и хороводните песни.
Тракийски народни песни са „Даньова мама”, „Полегнала е Гергана”, „Не казвай, любе, лека нощ”, „Бяла Калина”, „Де се е чуло, видело”и др.
Шопската фолклорна област се простира на запад до границата на България със Сърбия, на север до Ботевградско, на юг до Осоговската планина и Рила (Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско) и на изток до долното течение на р.Искър. Обхваща административните области София, Перник и Кюстендил.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са дудук, гъдулка, двоянка, троянка, гайда, кавал, овчарска свирка.
Народни носии
Женската шопска носия се състои от черен или син вълнен сукман с бял и червен гайтан (плетен на плитка вълнен шнур), дълга бродирана риза от бял памучен плат, чиито ръкави се разширяват надолу, черен или син вълнен пояс с бял и червен гайтан.
Мъжката носия е белодрешна и се състои от черен или син елек с гайтан, бяла памучна бродирана риза, беневрек (тесен панталон от бял шаяк- груб вълнен плат) с бял или черен гайтан, черен или червен вълнен пояс.
Народни танци
Шопският народен танц е динамичен, пъргав, жизнен, закачлив, скоклив, с пружиниране и буен темперамент. Той е изключително разнообразен и ритмичен. Често срещано движение е „натрисането” (трептене на тялото, предимно в областта на раменете) като танцьорите се хващат за поясите. Мъжете често играят леко приклекнали, приведени малко напред. Характерни са провикванията – символ на мъжественост и войнственост.
Шопските хора са „сключени”, „водени”, хора „на леса” като може също да се играе индивидуално и по двойки. Най-популярно е „воденото хоро” („за пояс”), наричано още „Селското” като се играе смесено от мъже и жени.
Сред по-известните са Ситно шопско хоро, Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Четворно, Петрунино, Касапско, Кукунешко, Трънско, Самоковско (Булчинско), Чукуровско, Кюстендилска ръченица, Йове, Дилмано, Седи Донка, Лиле, Лиле.
Народни песни
Шопските песни са седенкарски, трапезни, старинни, жетварски и се пеят едногласно или двугласно. Първият пее мелодията, а вторият „лежи” („исо” глас). Получава се интервал „секунда”, който прави песните да звучат по-остро, по-рязко (звучене, наречено „дзвонци”). Едногласните песни са по-раздвижени, волни, кратки, каквито са жетварските и седенкарските. Пеят се много юнашки и исторически песни, наричани „кралимарковски” или „сватовски”. Това са т.нар. речитативни песни със съпровод на гусла или гъдулка.
Двугласните песни се изпълняват само от жените, при които едната вика, другата ока (държи ниския тон- „исо”).
В с.Бистрица все още може да се чуе и тригласно пеене, а изпълнителки са три баби, нарекли себе си „Бистришките баби”.
Повечето песни са позитивни и завършват с щастлив край. За бавните песни е характерно разтрисането (насичане) на тона- тресене, трептене на гласа.
В шопската фолклорна област има една мелодия- „Марковска” мелодия, която е една и съща за много песни с различни текстове.
Шопски песни са „Дилмано, Дилберо”, „Ой, шопе, шопе”, „Чичовите коне”, „Има нема”, „Жалба пише жална България”, „Море запали се Янина планина”, „Марко коси трева детелина”, „Лепа Яно”.
А къде е македонската
ОтговорИзтриване