Български народни песни и танци

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.

Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни.Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.