петък, 1 май 2015 г.

Българско народно творчество

Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционно от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.

Българският фолклор е изключително богат. Основни теми са връзката между човека и природата, земеделието, любовта и бракът, селският бит, образът на юнака и момата.В България има 7 фолклорни области – Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска.

В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките.Те описват  живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука.При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта.Често в поговорките има рима.
Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени дадени предмети, които не бива да се изричат.В гатанките също често се среща рима.
Легендите се появяват по-късно.Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Кърджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.
Приказките, пословиците и поговорките са изключително ценно езиково и културно богатство в българското фолклорно наследство. Те са остроумни, мъдри, насочени към доброто, труда, учението, търпението.
Популярни български приказки са: Крали Марко, Хитър Петър, Косе Босе, Дядо и ряпа, Педя човек – лакът брада, Болен здрав носи, Неволята, Клан – недоклан, Сливи за смет, Жива вода, Златното момиче и други.
По-често срещани пословици и поговорки са „Който не работи, не трябва да яде”, „Всяко зло за добро”, „Който се учи, той ще сполучи”, „Юнак без рана не може”, „Мълчанието е злато”, „Който копае гроб другиму, сам пада в него”, „Крушата не пада по-далеч от дървото”, „Капка по капка вир става”, „С какъвто се събереш, такъв ставаш”, „Под вола теле”, „Всяко чудо за три дни”, „Вълкът козината си мени, но нрава – не”, „Играчка – плачка”, „Каквото си надробиш, такова ще сърбаш” и много други.



Няма коментари:

Публикуване на коментар